Искам да съм все ... така

Искам да съм така неуморна и неповторима.

Така красива,небрежна и дива.

Искам да съм като фейте, искам да съм като вятъра.
Искам да съм всичко нежно и мило.
Очите ми в езера се превръщат денем,
а нощем кротки, като морето на мечтите ми.
Раздавам се всеки миг.
Всеки неповторим и необятен миг.
Копнея да се преоткрия отново в 
Живот, в който аз съм кралицата, аз съм господар!
Копнея за малкото, с което ме дарявят дните.
За нощите на нежност, и моментите на страст.
За Всичко чуждо и покрито, от човешката власт.
Едно свито малко човече ми шепне:
"Ти не си такава, ти си тази, която ще успее."
Да повярвам ли, не зная,
Но искам да съм все така неповторима...

~~~~~~~~~~~~~~~~~

Хаоса на вълна 

От полета красив на птица
съзрях безбройните цветя,
които някак сито и небрежно
показват свойта свежа красота.

И устните ми денем се оплитат
в тая пустош, небрежа и сама.
И думите човешки игнорирам
дълбоко в мойта неземна душа.

И слънце и вода се пак преплитат
когато удавя себе си в твоите очи.
Когато нишката - зелената се слива
с моите и твоите мечти.

Прииждам тихо, бавно... сляпо...
Отворена за теб и всичко свято.
Небрежна и покравно мила 
защото аз съм хаоса на вълна.
~~~~~~~~~~~~~~~~~

Силна

Ръцете ми отново смели са
не прикривам думите си
защото силни са
неземно болезнени и наивни.
На прах правя душата ти
отново с думи те облъсквам
толкова силна съм.
Даже не вярвах, че мога.
Лутам се из море
като безкрайна синаве 
и лека полека откривам вечноста.
Вървя в тъмнината 
сама, безстрашна и смела
вървя, пребродила безброй морета
със средновековната карета пътя поела.
Буташ се ти между думите ми
просиш си съжаление,
което няма да ти дам.
Сърцето ми сковано е,
от посланието, което
предаде ми ти преди време.
Последен спомен за отминал копнеж
се явява пред мен като бреме.
Тишината раздирам с писък
така чувствен и много ранима
политам към вечността на крилата на птица,
която отлита далеко от света.
~~~~~~~~~~~~~~~~~

Не съм от стомана ...  

Не съм от стомана,
не се опитвай да забиваш
пирони в съцето ми.
Не искам от теб да ми 
обещаваш целия свят
искам просто да ме обичаш.
Да си истински, както преди
да си мой, не на всички. 
Не съм от стомана
не съм от камък,
аз съм човек 
също като теб.
Като всички, 
Не съм студена, 
не съм умряла,
а жива и дишам
и то само заради теб.
Не съм от стомана,
а само стомана ми 
вливаш в сърцето.
Боли ме, Гори ме,
но те искам.
Искам те повече от всичко
искам те както лятото дъжда,
зимата снега и 
пролетта птиците.
Искам те, не искам стомана
Искам сърце, което да обича.
Искам човека, който беше..
~~~~~~~~~~~~~~~~~

Вярвам в чудеса 

Тази сутрин от прозорчето на моята стая
погледнах и виждях
целия град.
Цялата хорска нищета и тъга,
всеки тича уморен и бяга,
да не закъснее 
да не изтърве поредния
минаваш автобус.
Поглеждам пак през същото това прозорче 
и виждам малките разплакани деца, 
които лека полека извървяват първите 
си няколко невинни крачки.
През това прозорче виждам света.
Голям,
Страшен,
Наивен и прозрачен.
През прозореца на моята душа обаче не е така
защото аз,
все още вярвам в чудеса.