Нека тази нощ да съм сама

Нещо остро ме прорязва,
в тази отново сляпа
минава тишината
покраи моята стена
облята с мечти и грехове.
В тая тъй грешна нощ
крия себе си,
облечена в огън
и искри лъжливи.
Тая нощ и огнено студена
си играя със съдбата.
- Нима е трудно?
В тая нощ наливам вино
на теб и сянката ти
останала като спомен в мойта
самотна и изстрадала душа.
Не си без лик за мене.
Не спя, а само крещя.
Като камък съм тежка
и твърда в сърцето.
Все едно стрела ме жегва,
не от любов, а от омраза
по тебе.
Оставям ти чаша...
с отрова и мили думи до нея.
...Напусни!
Изгубих ти следите.
А не искам отново
да ги търся.
Не пропагандирай в душата ми.
Замини си...
Нека тази нощ да съм сама...